В едно семейство в стари времена растял син. Майка му

 В едно семейство в остарели времена растял наследник. Майка му непрестанно го глезела и момчето въобще не пособие на родителите си в къщната работа. Но когато пораснало, неговият татко му споделил:

- Ти към този момент си огромен. Отиди в града да заработиш своя първи надник.

Грижовната майка приготвила на „ момчето ” дребен сноп с храна. И скрито му дала няколко монети. И синът излязъл и тръгнал, само че не към града, а просто отишъл и през целия ден полежал на топлия пясък край реката. Връщайки се у дома, той посочил монетите на татко си. Той, откакто ги повъртял в ръцете си малко, споделил:

- Фалшиви са! Ти не си проработил тези пари! – и ги хвърлил в огъня.

Така нещата се повторили няколко дни. Тогава майката споделила:

- Сине, ти на следващия ден отиди до далечната гора, а като тръгнеш да се връщаш - тичай. Тогава ще се върнеш у дома изтощен и замърсен. И татко ти ще повярва, че си работил.

 Но и след тази ловкост историята с хвърлените пари в огъня още веднъж се повторила. Накрая се наложило младежът да отиде и да поработи същинска работа. Вечерта, връщайки се изтощен, той, както и преди, подал монетите на татко си. А бащата още веднъж ги хвърлил в огъня. Синът, виждайки, че заработените с пот на челото пари са в огъня, скочил да ги вади с голи ръце от камината:

- Ама бива ли по този начин! Аз през целия ден работих за тези пари, а ти ги хвърляш напряко в огъня!

Нищо не споделил мъдрият татко. И без думи всичко било ясно…

                                                   * * *

Отношението ни към парите е мощен фактор за спокоен живот. То се образува на база публично мнение, персонален опит и… това, на което са ни научили нашите родители, като последното е с най-голяма тежест. Не е належащо да са ни давали съзнателно уроци, нито да са ни чели лекции по отношение на парите. За да се учат, на децата им е належащо само да участват в фамилията, да следят. Понякога това, което децата научават, много се разминава с това, което си мислим, че сме им преподали. Затова взехме решение да проучваме разнообразни неточности, които родителите позволяват по отношение на децата си по тематиката: „ Пари ”.

Грешка 1 – „ Всичко на тепсия ”

 Това е казусът, при който детето получава от родителите си всичко, което изиска, без да е положило никакви старания. И тази кукла, и тази рокля, и тази количка, и този шоколад, и тази игра, и 15 пъти на въртележката, и оня смарт телефон, и „ яките кецки ”… И родителите си споделят: „ Защо пък да не му го купя, като имам опция! Нека се радва детето! ” Това родителско държание обаче крие много опасности за развиването на детето. Вероятно то ще порасне много изнежено и може би мързеливо във връзка с парите.

 Ще е привикнало, че е належащо единствено да изиска нещо, с цел да го получи. Ако в някакъв миг се наложи да отвърнеш с „ не ” на негово предпочитание, това много ще разклати детето и то ще го одобри като персонална подигравка от твоя страна. Но даже и в никакъв случай да не срещне твоя отвод, животът не постоянно ще откликва с такава подготвеност на всичките му капризи. И евентуално за порасналото дете това ще се окаже мъчно за преглъщане. Но даже и в никакъв случай да не се сблъска с отвод – нито от родители, нито от общество, нито от институции, това дете евентуално няма да е предостатъчно и надали ще усеща сладостта от приемането. Тъй като умеенето да получаваш е едната страна на монетата. Другата е умеенето да даваш. Даването и приемането са свързани и вървят дружно. Затова би било добре, без значение какъв брой са огромни опциите ти, да не правиш на детето си непотребни дарове, а да настояваш то да си заслужи материалните придобивки. Така ще му осигуриш добър урок по предоставяне и приемане. А детето ти ще придобие самочувствието, че  също има какво да даде.

Грешка 2 – „ С пари всичко се реализира ”

„ Ех, в случай че имах задоволително пари, щях да пътувам… ”, „ Тя е хубава, тъй като може да си го разреши. ”, „ Той е спокоен, тъй като не мисли за пари. ”, „ Това не мога да го направя, тъй като нямам пари. ”

 Би било хубаво до ушите на детето ти да не дохвърчат сходни изречения. Парите не са универсално решение на всички проблеми. Нито универсално опрощение за боксуващ живот. Такива настройки водят до възприятие за изтощение или основават предпоставки за мъчителна упоритост за печелене на пари. По-добре научи детето си, че даже когато няма задоволително финансови благоприятни условия, отново може да сбъдва фантазиите си и да реализира желанията си. Така, то ще порасне един по-уверен човек, подхождащ към проблемите си изобретателно, а не пасивно. Парите не са единствената врата, през която могат да минат фантазиите ти, с цел да се осъществен.

 Например, огромната ми щерка искаше нови готини тениски, с които да се перчи в учебно заведение. Но аз нямах опция да ги купя, тъй като бяха скъпи. Можех да й купя едни други тениски, само че те не ставаха за пъчене. Бяхме напълно покрай момента, в който един обезверен младеж щеше да стартира яростно да ме укорява. Но ние седнахме и поговорихме. Разбра се, че не са значими тениските, а това тя да бъде видяна в учебно заведение, да е по-оригинална, по-готина. Но всичко товаможеше да се реализира освен със скъпи тениски! Скъпите тениски бяха просто един от разновидностите. Ние избрахме различен вид - купихме няколко чисто бели тениски за по 4 лева броя, взехме и текстилни бои. Вкъщи рязахме, боядисвахме, рисувахме, пришивахме, само че в последна сметка щерка ми се снабди с едни много готини и екстравагантни тениски, които не останаха незабелязани в учебно заведение.

Грешка 3 – „ Не можеш да забогатееш с почтен труд ”

 Тази известна фраза внушава, че не е допустимо да си почтен и богат по едно и също време. А щом е известна, вероятността децата да я чуят е голяма. Което е доста тъпо, тъй като учим децата си да мечтаят за кариера в незаконния свят, да подхващат с лекост аморални дейности в работата си или най-малко да изпитват ненавист към богатите, които са нарушители по хипотеза. Така слагаме децата пред алтернативата какви желаят да бъдат – богати или положителни? Ама че избор! Добре е да даваш на детето си образци с съумели хора, които са постигнали благосъстояние и популярност единствено поради труда и гения си. Такива хора има доста и техните биографии са много забавни и вдъхновяващи. Дори има такива българи! Сатанизирането на парите кара много хора на едно подсъзнателно равнище да не ги желаят. Което си е проблем. И обезпечено води до беднотия.

Грешка 4 – „ Ние сме над тези работи ”

 Омаловажаването на парите се среща към момента относително рядко, само че като че ли стартира да става все по-модерно. Част от хората копнеят за едни толкоз възвишени полезности, че отхвърлят да живеят по разпоредбите на материалния свят. Те отглеждат децата си, вменявайки им какъв брой несъществени са парите. Възпитаните по този метод деца, когато пораснат, постоянно са неосъществени хора на изкуството или пътешественици на стоп, или метафизичен настроени добряги, които нямат никаква концепция по какъв начин се живее в нашия свят и са безусловно несъответстващи към неговите правила. Затова, апелирам, колкото и да се имаш за нравствен човек, колкото и да си мислиш, че си надрасналдругите земляни, направи една услуга на детето си и не отричай парите. Напротив – покажи му, че и те също са значими. И че човек в никакъв случай не би трябвало да избира сред духовното и материалното, а да е в естетика и с двете.

Грешка 5 – „ Парите не са тематика за деца ”

 Колко постоянно приказваме с децата си за пари? Обясняваме ли им за какво са измислени, от кое място идват, защо служат? Говорим ли си с тях за фамилния бюджет? Обсъждаме ли финансовите си проблеми с тях? Доста рядко, нали?

„ Какво ще ги тревожим. ”, „ Децата би трябвало да са спокойни. ”, „ Това си е грижа на родителите. ”

 Ако държиш детето изолирано от тематиката за парите, не му спестяваш нищо. Само му отнемаш шанса да се учи от теб. Би било добре да споделяш с детето си каква е твоята заплата, по какъв начин се оформя фамилният бюджет, по какъв начин се разпределя. Колко коства да си платите тока и водата, кабелната. Колко коства почивката на морето. Разкажи му за проектите си да купиш кола на лизинг или пък да вземете жилищен заем. Смятам, че ще е потребно да му споделяш и финансовите си проблеми. Децата по този начин или другояче усещат проблемите на родителите си. Разкажи му по какъв начин си изгубил работата си или не си получил предстоящото покачване. Осмели се да му споделиш по какъв начин си изпуснал даден план или по какъв начин бизнесът ти е завил в неправилна посока. Позволи му да види, че макар трудноститесветът не свършва, че човек продължава да се бори. Но също по този начин – разреши му да види по какъв начин разрешаваш тези обстановки. Това ще научи детето ти, че проблемите, колкото и да са съществени, подлежат на решение. То може да се въодушеви от твоя образец и по-лесно да минава през сложните моменти в живота, по-бързо да се окопитва и да търси решения. Всичко, което детето претърпява в фамилията, е подготовка за независимия му живот. И е безпределно потребно.

Грешка 6 – „ Детето ми няма да работи! ”

 Много родители се възмущават от концепцията, че детето им може да изкарва пари, преди да е приключило гимназия. Чувала съм баба, която беше подготвена да предложи на 16-годишния си внук по 20 лв. на час, единствено и единствено да не върви да продава сладолед. Някои хора са се възмущавали, че плащаме на дъщерите ни за осъществяване на манифактура към нашата компания. А един път бях помолила сина (15 г.) на една моя другарка да снима на наше събитие против хонорар. Той пристигна и снима, само че когато се пробвах да му платя, се изчерви и изрично отхвърли да вземе парите. Сякаш имаме доста мощна вътрешна опозиция да позволим на децата си да работят. Може би от нещо ни е позор? Може би одобряваме работата като нещо неприятно и желаеме да го спестим на децата си допустимо най-дълго? Може би ни е мъчително да виждаме нашите прелестни деца да работят за жълти стотинки и да наподобяват като че ли недооценени и унизени? Истината е, че децата получават много самочувствие, виждайки, че техните умения са скъпи, че някой е подготвен да заплати, с цел да се употребява от тях.

 Когато детето получи пари за осъществена работа, то схваща, че има какво да даде, че има качества, че не е толкоз подвластно и безпомощно и че не е толкоз мъчно човек да печели. От какъв миг нататък е редно да получаваш пари за труда си? Като вземеш тапия ли? Като получиш подготовка? Колкото повече условия слагаме пред децата си, толкоз повече ги отдалечаваме от блажения миг, в който те виждат на процедура трудът им да придобива материално изражение.

Грешка 7 – „ Малкото е нищо ”

 10 стотинки ресто? Моля ти се! 20 стотинки на паважа? Естествено, че няма да се наведа. Сметката ми е 26.50? Закръгли го на 27! Вижда ли те детето ти в тези обстановки? Значи му даваш много неверен урок – в случай че имаш нещо малко, значи нямаш нищо. А това не е правилно. Малкото много постоянно е първата стъпка към огромното. Ако се надяваш внезапно да проимаш доста, може да останеш много отчаян. На този принцип работят Лотариите и въобще всички хазартни игри - играят си с обречената вяра на хората внезапно да завоюват доста без никакви старания. Научи детето си да икономисва. Покажи му по какъв начин с самообладание, дисциплинираност и грижа дребното може да стане огромно. И, апелирам те, не учи детето си да се срами от дребните пари… Нали не искаш цялостен живот то да се тревожи какво ще си помислят другите? Рискът на неточност 7 е детето ти да порасне човек, който не осъзнава какво тъкмо има, тъй като се е насочил към някаква по-голяма финансова цел и до постигането й живее с ужасното чувство, че няма нищо.

Грешка 8 – „ Парите като обич ”

 Да използваме парите като отплата за неналичието на страсти, внимание, отношение е може би един от най-погрешните разновидности за потреблението на пари въобще. Особено що се отнася до децата ни. Често пъти се усещаме отговорни, че не прекарваме задоволително време с тях и се реваншираме с дарове. Много родители се скапват от работа, с цел да обезпечат на децата си „ повече благоприятни условия ”, „ по-добро обучение ”, „ по-добър старт в живота ”. И след това порастват едни младежи, на които „ нищо не им е липсвало ”, а са неблагодарни, гневни на родителите си, не се усещат добре със себе си и с другите. Не знаят по какъв начин да обичат и по какъв начин да бъдат близки с някого. Защото истината е, че децата с изключение на от безценен университет, преносим компютър или „ тези обувки ”, най-малко толкоз се нуждаят и от приспивна песничка, приказка, от диалог с мама, от гушкане, целувки, блъскане с тате, домашно приготвена вечеря. Не учи детето си, че да обичаш някого значи единствено да го обгрижваш финансово и материално.  

Автор: Катя Антонова 

Инфо: www.klearlending.com